Author: teodora@abi-webdesign.com

22.07.2013 , в. Търговищки Новини | Свилен НИКОЛОВ

С неочакван интерес и с видимо желание за участие и предложения нещата да се случват и тук, започна общественото обсъждане на общинския план за развитие на община Търговище. На обсъждането присъстваха общински съветници и председателят на ОС – Севим Али, кметът на общината Красимир Мирев и неговите заместници – Диян Дечев и Свилен Василев, представители на обществени организации и ведомства. Проектът е изготвен от фирма „Динамик Салюшънс“ ЕООД и беше представен от експерта Добромира Янкова и управителя на фирмата Симеон Коматински Мнозина, четейки тези редове, ще си помислят, че отново, за поред път, някакви хора са се събрали да разискват нещо, а след това нещата продължават да си текат в руслото, както е било и до сега. За всички тях ще се опитаме в по-долните редове да им обясним за какво иде реч.

Следващия програмен период 2014-2020 г. един път разкрива нови възможности за съфинансиране на проекти в общините, така и затваря други предполагайки се, че за времето, което ни е дадено по тях, е работено и нещата са се случили. За всички граждани, институции и обществени организации, които по една или друга причина не са присъствали на това обществено обсъждане за бъдещето на Търговищка община, трябва да знаят две неща: всички техни виждания, идеи и предложения ако не бъдат включени в този план, то на по-късен етап дори и да има възможност за тяхната реализация не могат да кандидатстват за финансиране. Хубавото е, че те могат в писмена форма да подадат свои предложения по даден проблем и виждане за неговото решение чрез анкетна карта, която може да им бъде предоставена от Общината или да бъде изтеглена от сайта й. Самото обсъждане, което се състоя на 18 юли, четвъртък в зала „Христо Самсаров“, на Общината не е последно, така че участвайте, за да бъдете част от промяната за бъдещето на Търговище.

Обсъждане протече като една дискусия, в която от една страна се искаше и предлагаше, а другата им отвръщаше с това, че липсва финансов ресурс. В следващите четири години в Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Търговище, по програма „Регионално развитие“, който обхваща повече от 50 обекта, линейни връзки и ще даде новия облик на града, на стойност 100 000 000 лв., Общината ще трябва да участва с 10 млн. лв. Тези пари трябва да бъдат набавени чрез данъци и такси или чрез вземането на кредит. Всички останали обекти и идеи, които ще бъдат вписани в общинския план за развитие на Търговище, ще се финансират по други европейски програми, които не са за инфраструктура и най-вече със собствени средства. Така че изобщо не е маловажно за какво ще се харчат нашите пари в следващите години и каква полза ще имат за населението.

Проблемите, които бяха поставени са много – от „изолираността“ на ромското население в кв. „Малчо Малчев“, проблем които в годините може да гръмне като бомба, през нуждата от реставрация и ремонт на архитектурните паметници на града. А така също нуждата от ремонт на детските площадки в детските заведения и между блоковите пространства, които трябва да отговарят на европейските изисквания. А по думите на зам.-кмета Диян Дечев само тук ще са необходими 1 200 000 лв. Разискванията не подминаха и включването на търговищкото летище в стратегията за развитие, което Общината прави многократни опити да си върне, като един логистичен център на града и региона, предвид стратегическото място, на което то е изградено. Стана дума и за възрастните хора, които живеят в нищета и забрава и дали има ресурс да се построи старчески дом, в които те да намерят подслон и алтернативни начини за тяхното обгрижване, предвид броя им и ниските доходи.

Кметове на села, които присъстваха на обсъждането, разбраха и за добрата новина, че ще могат да кандидатстват по програмата за развитие на селските райони, до която нямахме достъп до момента. С нея те ще могат да обновят пътища, сграден фонд, да се изградят и игрища. Лошото е, че четвъртокласната пътна мрежа до тези населени места няма да може да се ремонтира с евро пари, а само от бюджета на Общината. Затова и бяха записани в програмата и селата, които са и най-големи и най-жизнени, които да се превърнат в естествени центрове. Тук хората ще могат да получават и административни, образователни и здравни услуги, за да спре обезлюдяването им.

Трябва да е ясно, че ресурсите – парите са ограничени, а вноските, с които участваме по европрограмите, ще стават все повече милиони. Така че дори разумното и далновидно харчене няма да е достатъчно, за да отговори на всичките очаквания на населението. Самите световни икономисти не ни чертаят светло бъдеще и бързи икономически растежи, така че както казах и погоре, не е изключено да се повишат и данъци или да се теглят кредити и това трябва да се разбере от хората, за да се случат нещата.

02.04.2013 , news.bg

По време на разговорите се обсъдиха теми, засягащи развитието на българската гражданска авиация . Като един от основните проблеми беше посочен намаленият дял на превозените пътници от български компании по международните чартърни полети, където спадът е с около 21%.  Причината, която посочиха авиокомпаниите,  е в стеснения пазар за европейските авиопревозвачи, които са увеличили своята активност при превоза на собствените си туристи към България. И тази година е продължена тенденцията български самолети да оперират на трети пазари в ниския сезон.Министър Кръстев заяви, че диалогът с бранша е много важен, за да бъдат взети възможно най-добрите решения за развитието на въздушния транспорт. Авиационният бранш, от своя страна, декларира готовността си за активно сътрудничество с МТИТС. И двете страни изразиха съгласие съвместните срещи да продължат и на тях да бъдат поставяни конкретни транспортни проблеми.

26.03.2013 , БНТ, Денят започва

Тема: Проблемите в БДЖ и приоритетите в транспорта

Водещ: … въпреки че лягате и ставате с БДЖ. Оплакаха се компании, които оперират с чартърни полети, че все повече са изтласквани от чуждестранни компании. Един от основните проблеми, които изтъкват, е, че много високи такси започват да им събират за престой на техните самолети на Летище „София”. Може ли държавата по някакъв начин да подкрепи този действително много тесен сегмент от авиационния пазар, но пък много атрактивен?

Кристиан Кръстев: Истината е, че всички европейски превозвачи са равни, т.е. имат равни права. Доскоро имаше преференции за българските превозвачи, като такива, само че българските превозвачи също са европейски. Предстоят срещи с авиационния бранш, за да коментираме какви допълнителни мерки можем да направим за това. Дали частните, западните или каквито и да е чуждестранни авиокомпании имат по-гъвкав подход, пък ме навежда на мисълта, че и българските трябва да видят с какво да бъдат по-гъвкави, за да си запазят пазарния дял или да го увеличат.

Водещ: Казахте, че не сте привърженик на идеята Летище „София” да бъде отдадено на концесия. Смятате ли, че достатъчно добре оперира в момента?

Кристиан Кръстев: Винаги има какво да се направи. Знаете и състоянието на стария терминал. Има много други мерки, които могат да се предприемат, за да бъде по-атрактивно, да се развиват и търговските зони. В момента летището, в общи линии, новият терминал е едни широки коридори и доста малко атракции за пътниците, доста малко зони за почивка или за развлечение. В момента е възложен такъв проект за цялостна концепция на галерията на Терминал 2, така че в общи линии, има доста неща, които трябва да се правят, но всяка стъпка по отношение на инвестиции би трябвало да бъде свързана и с приходите на Летище „София”.